Проф. Нели Огнянова е преподавател по европейско медийно право и информационна

Проф. Нели Огнянова е преподавател по европейско медийно право и осведомителна политика на Европейски Съюз в СУ " Св. Климент Охридски ". Тя сподели в предаването " Мрежата “ по стратегия " Христо Ботев " на, че е влезнала в действие деветият санкционен пакет на Европейски Съюз за ограничения към прокремълските пропагандни медии. Тя разяснява по какъв начин ограниченията се ползват в България и до каква степен сполучлива е борбата с прокремълска агитация у нас.

 

Проф. Нели Огнянова открои: " За съветската агитация в България особено значима се оказва 2014 година, когато Русия се оказа в Крим и анексира Крим. Ние имаме отговор на въпроса чий е Крим. Европейски Съюз има отговор на въпроса чий е Крим – без подозрение той е част от Украйна. Анексирането му е нелегално деяние и жестоко нарушение на интернационалното право  от страна на Русия. "

 

Проф. Нели Огнянова разяснява: " Тогава Европейски Съюз стартира да търси ускорено пътища да се оправя с съветската агитация и дезинформацията. В деветте пакета ограничения, които към този момент са признати, в действителност има три пакета, които съдържат ограничителни  ограничения, свързани с медиите. Те са ориентирани против пропагандата и хибридните офанзиви, само че да се противодейства на пропагандата и хибридните закани е доста мъчно. Защото пропагандата е ориентирана към мозъците, сърцата и настройките на огромни общности, само че пропагандата не е учредена на обстоятелства, а предлага фалшификации. Тя цели да обърка и смути и предотврати осведомения избор хората в демократичния свят, който е учреден на европейски полезности. "

 

Проф. Огнянова открои: " Въпросът е дали страните разрешават на тази агитация да успее. Когато се обсъждаше по какъв начин страните мога да противодействат на съветската агитация, институциите в Норвегия споделиха, че тяхното общество е квалифицирано и хората там могат да създадат осведомен избор и не се поддават на хибридните закани. Същевременно, редица изследвания на Европейски Съюз демонстрират, че България е най-после от позиция на справяне с дезинформацията, от позиция на медийната просветеност, и по този начин стигаме до това, че страната има обвързване, което в нескончаем интервал от време не е изпълнявано. "

 

Според проф. Огнянова порастват генерации, с които би трябвало " доста да се работи във връзка с полезностите, като да вземем за пример европейски или полезностите за историята на България, или положително и зло, Европа и анти-Европа, агресор и жертва, би трябвало доста да се работи, с цел да може България да разчита на способността на своите жители да разпознават хибридните закани. За огромно страдание, този диалог за България е сложен. "

 

Проф. Огнянова уточни: " Дали българският президент не може да дефинира какво е победа, е едно, а какъв е общественият роман, който идва от президента, е друго. Аз не съм сигурна, че той, като високообразован боен, би имал проблеми да дефинира едно или друго разбиране, обвързвано с военни дейности сред Русия и Украйна. По-скоро считам, че това е общественият роман, който той от позиция на своите убеждения и своите функции предлага на обществото и чака хората да го възприемат. Отделен въпрос е кой има доверие към президентската институция, тогава, когато президентът не всеки път застава на позицията, на която застават страните от Европейски Съюз и която е изрично артикулирана в самите нормативни актове. Излишно е да подсещам, че даже правото на Съюза, към който принадлежи България, изисква към този момент тази принадлежност да се показва в дейности. Така че договорите изискват отбрана на полезности, считам аз. "

 

Проф. Огнянова посочи: " Мисля, че принадлежността на България към Европейски Съюз е цел, към която генерации се стремиха и ние сега имаме историческия късмет да сме в рамката на полезностите на отбраната на правовия ред, върховенството на правото и така нататък в тази зона на сигурност и съдействие. Не бих желала да си показва какво би станало, в случай че България не принадлежеше към тази зона. Единственото, което се желае от нас, е да изпълняваме отговорностите и упражняваме правата, които следват от тази принадлежност. Иска ми се това да бъде изговаряно по-ясно и то на институционално ниво. Надеждата ми е, че в България към този момент няма управителна роля на една или друга партия – имаме плуралистично общество, в което хората могат независимо да вършат избор и да дават преимущество на тези политически сили, които съгласно тях подхождат най-добре на убежденията и полезностите. Вярвам, че хората резервират проевропейския си избор в България. "

 

Проф. Огнянова уточни: " Европейски Съюз споделя, че ограничаващите ограничения във връзка с тъкмо избрани медии имат тъкмо избрана цел, защитима в правото. Това се прави, тъй като тези медии са пропагандни и през тях текат хибридни закани и посредством тях се подкопават главните демократични полезности и посредством тях Кремъл дезориентира вземането на решенията в държавите-членки. При хибридните закани, за разлика от стандартната война, няма фронтова линия. Хибридните офанзиви доближават до всекиго от нас, там, където сме – в домовете и частните ни пространства. А с цел да могат да го създадат, това става през медиите. Ако медията е проводник на хибридната опасност, то тогава аз съм застрашена. Ако медиите откажат да вземат участие в този развой и в случай че в България има една демократична медийна екосистема, тогава и жителите са предпазени. В тези санкционни пакети са изброени телевизионни медии и една осведомителна организация " Спутник ". Това, което са решили страните (Съвета на ЕС) – това не е решение на някакъв външен, случаен фактор, наименуван Европейски съюз. Решението е на представителите на страните, сред които и България. "

 

Според проф. Огнянова решението на Съюза е " тези пропагандни медии да не доближават до жителите, каквото и да е наличие от тях, нито рекламата на тези медии. Много е значимо страните да ползват ограниченията дейно. Защото какво от това, като има правилник, в случай че той не се ползва. Въпросът е кой в България би трябвало да ги приложи. В другите страни, с цел да няма никакво подозрение и съмнение кой какво прави, страните одобряват закон или различен нормативен акт, с който споделят – всяка мярка по какъв начин да се ползва. Казват и кои институции носят отговорност за използване на съответната мярка, като институциите постоянно работят в съдействие, тъй като една институция няма по какъв начин да се оправи сама. "

 

Със страдание проф. Огнянова съобщи: " по една или друга причина, подобен закон в България няма. Това затруднява координацията по използването на санкционните пакети и би трябвало да се работи в " здрав смисъл ". " Здрав смисъл " е, когато регламентът споделя, че едно наличие не би трябвало да се популяризира по никакъв метод, тук би трябвало да се знае, че регулаторът е в региона на електронните известия. " Здрав смисъл " е, когато регламентът споделя, че такива стратегии би трябвало да се спрат, институцията, която би трябвало да ревизира имали позволения за такива стратегии, е медийният регулатор. Тоест не може, когато има правилник, институциите да кажат, че регламентът самичък по себе си работи директно. Нищо не работи директно. В смисъл – действайки директно, то чака използване. "

 

Проф. Огнянова сподели: " Така ли се случи в България, можем да проследим. Ако приказваме за Съвет за електронни медии, използването на санкционните пакети трябваше да се извърши по време на двама от ръководителите на Съвет за електронни медии. Първият пакет, съдържащ ограничаващи ограничения против съветски медии, е от 1-2 март, тогава ръководител на Съвет за електронни медии беше Бетина Жотев, а другият пакет с ограничаващи ограничения беше, когато ръководител на Съвет за електронни медии беше Соня Момчилова. При госпожа Жотева на 1 март Съвет за електронни медии одобри решение, с което се споделя, каква е задачата и по какъв начин ще се ползва. Бе изпратен сигнал до КРС, която би трябвало да извършва регламента. При госпожа Соня Момчилова за идващите два пакета с ограничаващи ограничения това не се случи. Надявам се, че ще пристигна време, когато всички ние ще вършим разлика сред източници на информация и източници на дезинформация и ще знаем кои източници да кредитираме, с цел да вършим своя избор. Така или другояче, използване от страна на Съвет за електронни медии не виждаме. Ако потърсите някоя от медиите под ограничаващи ограничения, без доста старания, ще можете да я намерите в българската електронна среда. "